Виж, това, което пишеш, звучи логично. Но реакциите на хората са разлчни. Има хора, които преживяват изневярата, при други нещо се пречупва. Всеки си има собствен мироглед, собствена чувствителност. Да простя изневяра за мен би бил огромен компромис, който надали ще направя. Да, знам,това е много крайно, но аз съм човек на крайностите. Знам, ще ми кажеш - глупаво е, и така да е, но няма да простя. Характер, какво да правиш?
Но всеки си е прав за себе си. Колкото хора, толкова и мнения, чудя се дори как още не са ме оплюли, че така браня вярността в брака (и извън него).
Не приемам изневери и мисля че съм достатъчно добър психолог, за да усетя промяна у мъжа ми, която да ми подскаже, че тъче на два (или три-четири) стана