Планове ... Не знам как да ги определя. Моите се свеждат до уикенда. За останалото предпочитам думата надежди (понякога мечти). Въпреки че усещането за контрол върху собственото ежедневие е по-притъпено, удоволствието от постигнатото е по-осезаемо и по-трайно. Що се отнася до децата - оставям ги да си правят собствени планове, а аз просто одобрявам или не. Последното е само по себе си план (още са съвсем малки).
Може би в крайна сметка размерът е същественото - размерът на мащабите, чрез които гледаме на действителността. Колкото хора, толкова и мащаби.