Интересно ми е как се развива виждането за физическия аспект на живота с възрастта.

Хубаво, научаваш се да живееш със сланината си, но с инфаркта имаш на разположение 1-2-3 практически упажнения докато се учиш и следва късане на изпита. Ако да ти пука или не. Ако го обичаш тялото си или не.
Също така, да се чувстваш в тялото си като в окови за мен е недопустимо.

Не става дума за истерия и паника, а за МАЛКО разум и скъсване с вредни навици. Чревоугодник не означава малоумник, нали така. Защото не всичко вкусно е "отрова". Усилието, което е нужно, за да се излезе от "зоната на здрача" е съвсем малко. Не става дума за другата крайност - ограничения, диети, мъчителни и малоумни упражнения.

Пускам ги тези въпроси, за да получа мнения. Защото откакто се интересувам от тези неща съм ШАШНАТ от отношението на хората - отрицание, самозалъгване, агресия изразяваща се в изкарване на полезното в маниакалност. А в другата крайност са малоуните спортисти, разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите