Абе... седя си значи, пия си кафето и ви чета мненията... добре де, такава благодатна тема, при това по нея говорят само жени. Вижте сега, опитайте да погледнете нещата от двете страни, и не ги закръгляйте до една или две причини - съвсем явни, като "жена повлекана" и "мръсен кучи син". Никога, ама никога нещата в живота е са толкова прости, колкото ни се иска...
Аз също съм женен. Жена ми не е повлекана, дори напротив. Аз обичам безумно жена си. Ако живея десет пъти, и десетте бих се оженил пак за нея. При това понякога й кръшкам. Защо?
Защото съм мръсен кучи син. Да, ама не (да е жив и здрав Петко Бочаров!). Обичате ли пилешко филе със сметанов сос и сирене "Рокфор"? Аз наприме го обожавам. А яли ли сте пилешко филе със сметанов сос ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година? Каквито и подправки да му слагаш, то пак си остава пилешко филе със сметанов сос. И в един момент ви предлагат сланина. Гадна, мазна сланина, обаче препечена на жарчица. Един нов, неземен аромат (да ме прощава сиренето "Рокфор"). Особено ако има и малко праз, червен пипер и зелева чорба. Е, добре де, кой няма да посегне и да си вземе?
Хм, та думата ми беше, че колкото и да обичаш един човек, секса с него рано или късно ще стане рутина. Каквито и дрешки или маски да слагаш, каквито и представления да изнасяш. И тогава... какво?
Мисля, че наистина понякога една изневяра може да спаси брака и дори да го затвърди. Е, такива сме си ние мръсните кучи синове...ама какво да се прави?
Апропо, да познавате случайно някой(я), който никога не е изневерявал?