|
|
| Тема |
 Диалози |
|
| Автор |
X (непознат pita6t) |
|
| Публикувано | 20.10.02 09:54 |
|
|
|
" Защо ли Бог, когато е творил
не е създавал раните,
тъй че с ръце да ги достигаме?"
Тилза Натаил
5.
По "Витоша", където хората бързат да купуват с очи
един младеж, може би студент ме запозна -
съвсем случайно -
със Заратустра.
Веднъж запитах:
- Говориш за Преображения,
за добродетел,
за страст и радост,
за жени, деца,
за старци и за смърт,
за приятели най-вече,
за твоя Свръхчовек и Моста,
но къде сред тях да търся майка ми,
него и моето летище
и как да сдобря последните двама?(31. 03. 91)
(...)
(...)
IX.
Искам да живея сред стържещите писъци,
родени от задъханите самолети,
възторжено изтръгнати от пистите.
Те са изгубили се луди бездомници,
които знаят -
всеки кръстопът или вертопоказател
ще се превърне за тях в едно летище.
Ала ти мълчиш...мълчиш....
| |
| |
| 
|
|
