|
ОСИЯНИЯ ЗА РАДОСТТА
Въведение
Представете си два свята : единият пълен с мир, а другият - с радост. Радостта прави от мира особено поле, което вече не е уравновесено, а течащо. Претопяванвето на ясновселената в тотвселена се извършва на всички слънца и се нарича радост. "Радост" има общ окултен корен с радиация - т.е. лъчение. Пред съществата от ясновселената стои нещо още по-високо - полето на тотвселената. Пред мира е само радостта, но радост Божествена, радост неизмерима, обливаща целия свят ! Животът произтича от Любовта, но радостта е неговата сърцевина. Любовта не е сърцевина, тя е нещо още по-основно и се нарича Отец или Бог. Радостта обаче е сърцето на Бога. Искате ли да бъдете свързани с Бога - радвайте се! Но това не може да стане с хора, които очакват нещо отвън. Не че не са ви необходими външни неща - даже прекалено много ви са необходими - и това също е Божествено, но правилото е такова : най - първо ще раздаваш, а после ще приемаш. Който иска първо да приема, а после да раздава, радостта го напуска. При това ще се стремите, осиявайки всички наоколо, да не очаквате нищо от никого. Това прави и плодното дърво : то се раздава на всички, но тихо въздиша и мълчи, когато кършат клоните му. И вашите клони животът ще отрупа с плодове, от които нека всеки си взема колкото иска. Оставете понякога и лошите да се качват по вас, дори и да счупят някои клончета - нека ви поболи, но как инак лошите духове ще се научат да ядат плодове, а не плът? Това е основен закон на живота ! Лошото трябва да черпи светлина от доброто, а доброто да черпи сила от злото. Може да ви изглежда "опасно", но така е. Инак най-лесното е да ви разпределя по планети и хайде : "ангелите" в рая, "дяволите" в пъкъла... И такова нещо има, но не е това, от което се расте. Няма свят по-важен от физическия : той е полето в което се сблъскват и преплитат всички правди, всички истини, всички степени на съзнанието. Обаче това вие преживявате като страдание, понеже сблъскването е нещо болезнено, нехармонично и пределно неприятно. Работата се състои в това да се намери общ език. "Работа", от Божествена гледна точка, е търсенето на общ език между различни правди и истини - всичко друго няма нищо общо с работата !!! Това, което вие наричате "работа" е само труд или още по - лошо, мъчение. Съществуват обаче "правди" и "истини", които са абсолютно пъклени и с тях по никакъв начин не е възможно съвместяване. На тях Аз противопоставям правди и истини от Божествен порядък. Мога да ви ги изброя - те са дестетте Божии заповеди, но истинските, а не онези, които приписват на Мойсей. Само че Аз ще започна с положителните, защото отрицателните са забрани, а забраната предизвиква познание за греха и, следователно - ориентир за пъкъла, кое точно трябва да прави. Много пъти съм ви казвал : "Мойсей не даде заповедите нито с това съдържание, нито в тази отрицателна форма. Пъкълът обаче оспори правилата му и създаде от тях най-недвусмислени забрани, а забраната е нещо, което изкушава дори божества да я нарушат. И като се знае точно кое се забранява, престъплението е много по-целенасочено..
Това, което сега слиза на Земята, в тази тържествена минута на новия живот, който настъпва, са не десетте Божии заповеди, а Десетте Божии Молби към вас. Бог не заповядва, защото не е тиранин. Обаче на старозаветните Аз трябваше да говоря по онзи начин, защото иначе не биха Ме разбрали - говедото разбира само от тояга. Старозаветният не е нищо друго освен едно плътско говедо, което обича само себе си и служи само на себе си. Праведният служи на близките си, но и той е още говедо; има даже и новозаветни говеда, които живеят за своята църква или за своята партия и са готови да умрат за нея, но не и за онези, които са различни от тях. Това, което не знаете и което не ви го казах миналия път, при миналото слизане на Словото, е че има и говеда - ученици. Те не допускат новите осияния на Словото, въпреки че са верни на традицията. Не се извинявам за епитета, защото той е верен. Казвал съм ви още, че "говедо" значи и "човек, който знае - го-веди". Те всички "З Н А Я Т" !... Поначало това не е нещо лошо, но когато знаенето пречи на разбирателството, това вече е... говежда работа... Истинските "веди", вещите в пътя на Живия Бог, осияните от мъдростта, възлюблените на Отца Ми, се отличават по това, че няма нищо в Трите Вселени, колкото и абсурдно да е то, което да не ги накара да изпитат радост. Катастрофи ставали, светове се проваляли, вселени рухвали, Праматерията не оставала в същото състояние - те са вечно радостни и усмихнати, защото знаят : Бог си знае работата ! Ако не реагират на нещо с радост, това ще значи : Бог не си знае работата - т.е. няма Бог. Ето защо атеистите не могат да бъдат радостни ; те могат да бъдат строги, те могат да бъдат гневни, те могат да бъдат сурови, те могат да бъдат студени, те могат да бъдат печални. Атеист, който постоянно се радва на всичко, не е атеист, религиозен, който постоянно се оплаква или съди нещо и някого не е религиозен. Печал обаче има и скръб Божествена има, и на Хрисос душата Му беше скръбна до смърт и още продължава скръбта Му, но това е велика симфония, която Прамайките на Световете тъкат в Битието, обаче с основния ключ на радостта . Гами има много минорни, скръб и горест постоянно звучи на много места в Битието, обаче Мъдростта спряга тоновете и темите й с божествените хармонии на Радостта.
Това е нещо недостъпно за обикновеното човешко съзнание и вие можете да познаете христовите възлюблени по това, че и в най-тежките противоречия и страдания лицата им излъчват радост. Казвал съм ви : само за едно намръщване ангелите ги изгонват за хиляди и милиони години от рая !
Поставете сега основа на третия, новия, последния Божи Завет. Аз го започнах с беседите в началото на този век и го завършвам с осиянията в края му. Който вярва да вярва - това е по свобода. Който не вярва - и той е свободен : никой никога не съм викал насила. Радвайте се - радостта е онази, която сега ви предава десетте Ми молби и пожелания :
1. Любете !
2. Радвайте се !
3. Давйте !
4. Пламтете !
5. Учете !
6. Искайте !
7. Страдайте !
8. Прощавайте !
9. Творете !
10. Почивайте !
Помолих ви - свободни сте. Аз никой, никога не съм наказвал - самонаказват се тия, които не изпълняват правилата на Битието. А това, което сега ви давам, не са правила, а молби. Просто и ясно. Който усети, че съм му присърце нека ги изпълнява - той ще има радост. Който не ги изпълнява, свободен нека да бъде, времето ми е океан, радостта може да почака повечко ; и красотата може да почака ; може да почака и безсмъртието...
Правилата с обратен знак няма да ви ги казвам, вие сами ще си ги преведете. ако сега изкажа отрицателни правила или заповеди, ще оживя техните сенки и вие трудно бихте се освободили от тях. Но все пак си ги повтаряйте само на ум, за да знаете какво да не правите, когато не можете да правите положителното. Но не се престаравайте да бъдете много праведни, чисти и святи още веднага, защото, ако има най - главен грях, това е най - главният - от него са се породили всички останали ! Божественото зрее бавно, без насилие над себе си, с много любов към грешките, които допускате, защото и те са живи същества и не си отиват докато не ги нахраните.
Това е Моята Школа : Къде препънал се, къде пропаднал - върви напред и си мисли за молбите ми !
22. 12. 120г. ( '84)
София - Изгрев.
-----------------------------
ЛЮБЕТЕ !
От лошите духове можете да се освободите още по следния начин : с тотално отхвърляне на нещата, кото тях ги вълнуват. А тях ги вълнуват неща, които не са любов. Те опитват по всички начини да добият власт, богатство, слава. От това обаче не стават по-млади и хубави, отминава ги радостта, изоставя ги щастието. По-пропадналите се стремят към тези фикции в крупни обществени форми, а най-обикновените от вас налагат силата, користта и тщестлавието си на околните най-близки приятели и роднини.
Любовта обаче е единствената реалност на света. И когато ви моля : "Любете", Аз се проявявам с най-мощното у Мен - Любовта. Пред любовта се топи всичко ! Осиян съм от нея като Озирис и Яхве, Махадева и Тангра, Аллах и Отец ! Приказките от "1001 нощ" не се свършват никога. От извора на живота извличам все нови и нови одежди, насищам ги с благовония, пръсвам ги по вселените, карам ги да трептят и сияят. Който люби през всичкото време, се назовава едно с Отца Ми. Праотец, който люби познава всичко и всички, раздава всичко на всички, приема всичко от всички, претопява всичко на всички, осиява всичко във всички ! По земята отдавна Праотец Ми ходи с нозете на хиляди ангели и архангели, на стотици божества и ноади, на десетки Учители и Прамайки. Любовта Ми извира през тях като слънчево злато, озарява отчаяни, повдига престъпници, оживява умиращи, възкресява отритнати. Моята мощна Любов посещава милони нещастни сърца, окриля ги и ги обнадеждава, шепне им и им се открива в сънища, помага им в несполуки, въздига ги от калта на презрението, полага Божествен балсам в най-тежките рани, крепи силните в пътя им на доброто, полива градините на молитвите, суши росата на мириадите сълзи.
Любовта Ми създава, създава, създава ! Всички абсоютни частици и атоми, всички праелементи, молекули и тъкани, всички същества видове и монади, най-малките най-големите звездни шедьоври, наречени от вс физически обекти, а от Мен - същества от супервселената, произлизат от Този, Който ви люби !
Така, именно, любете и вие ! Отворете прозорците на душата си, отключете най-мощните извори. позовете за най-силен побратим огъня, разтворете обятия за най-малките и най-изоставените, посветете живота си на човечеството, потопете се изцяло в реката на Любовта - няма опастност от нея ! Когато заживеете по този начин - свършено е вече с вашите лични неприятности и проблеми. Каквото и да ви се случи, и мъченическа смърт дори, вие я посрещате с усмивка. Не че няма да страдате, ще страдате дълбоко и тежко, но страданията са само бентове, които насъбират океаните на Любовта. И който си е позволил да издига такива бентове - пречки по пътя на свободата и Любовта, неизбежно ще бъде залят от водите им, които са неукротими.
Любовта постоянно извира, това не разбирате. Кой е тогава онзи обект, който няма да се напълни ? Не разливате ли любовта си към много обекти, ако това не е любов, а сграбчване, то бъдете напълно сигурни, ще удавите единствения обект на любовта си. От колко време ви говоря : любовта като принцип не е нещо абстрактно, а преливане на огъня й от едного към всички. Любовта като сила помага на приятелите, помита враговете. Любовта като чувство е жертва за онзи, когото предпочитате пред всички или от когото имате нужда. А Любовта като стремеж отговаря на закона, заложен от самата природа : половото влечение само по себе си. Третото и четвъртото са такива противоположности, каквито са първото и второто.
Любовта като стремеж е закон на природата - не го пренебрегвайте. Любовта като чувство е човешки закон - съобразявайте се с него. Любовта като сила е лесна за ангелите - те се отличават със "сродни" и "несродни" общества. Любовта като принцип е Любов на божествата, които обливат всичко с нея - дори и враговете си. Така че различавайте тия степени на любовното царство и ги прилагайте в живота си поотделно и едновременно.
Най-важното е това : да почувствате, да преценявате във всеки отделен момент, коя същност на любовта да отпуснете и коя да въздържите. С една от тях вие можете да възкресите погубени вселени, но можете и да убиете някого, ако той още не е готов за нея. Ако сте въоръжени с всички едновременно, тогава вие сте напълно обезопасени и напълно безопасни за другите - просто храните съществата според степента на тяхното развитие. Но понякога и сблъсъци са неизбежни, особено с ония, които искат да се борят с някоя от степените на Любовта. Колкото и да сте предпазливи, те предизвикват самата Любов, а Любовта се отличава по това : откликва и при най-малко докосване !
Не откликне ли, значи не е Любов. Оживи ли ви, прелее над главите ви като морско нашествие, не се съпротивлявайте, оставете се... И да искате, друго не можете !
|
<ОСИЯНИЯ ЗА РАДОСТТА>
