Защо идва сутринтта в която поглеждайки се в огледалото виждаме друг човек?

Забързан век, хора, улици, коли…
Само моето прозорче свети…

Едно дете се превръща в зрял човек и тръгва само в живота, то пази ценности и идеали, то е чисто и невинно, доверчиво и раздаващо. То е расло с майчината топлина и е имало на какво да вярва. Някое неизпълнено обещание, караница или спор, но до майчината ласка няма подлост, двуличие, измама, омраза…детето е чувало, но това не значи, че разбира.
С котлона се сблъскваме на две години и докато не се опарим не вярваме, че е опасен и на същоте две години в живота се сблъскваме с неща за които знаем, но не познаваме лично, не сме ги изпитали на гърбът си и не вярваме, че има такава грозота в тях.
И животът продължава…падаш, ставаш, подаваш ръка, а те спъват и после някой те повдига и приятелства, сметки, любови…и идеалите са си в нас, ние знаем, че сме добри и, че доброто го има. Познали лошото смятаме, че само с него сме лоши, но…измама от близък, шамар от човек който смяташ, че иска да те прегърне и пак ставаме и пак сме добри…
Ставаме сами, но вярваме в доброто в Човека и срещаме човек, но безрезервната вяра в него я няма, трябва ни доказване, време и тогава чак той достига сърцата ни и даряваме душата си и въртележката се върти, хората се сменят…животът продължава, но ние оставаме добри и вярваме в това до мигът в който сме намерили минутка в която да задържим погледа малко по-дълго върху огледалото и в този момент осъзнаем, че това не сме ние, че не сме човекът от представите си, човекът от детството.
И аз обичам да казвам, че животът ни променя, прави ни егоисти и недоверчиви анализатори, но не защото сме лоши, а за да се защитим. Да се защитим, защото шамарите болят, сърцето също и нямаме сили вече да плачем, а и не искаме да го правим.
Детето расте 15 години и е много погрешно като се смята, че зрял човек се става за 5…цял живот се учим, а ако се замислим на какво се учим в отношенията си с хората ще се гръмнем, защото истинските хора са малко. Всеки се е сблъсквал с предателства, омраза, клюки, номера, двуличност и то от хора които най-малко очаква, а срещата с истински приятел е толкова рядка…А като се разочароваме точно от такъв истински приятел какво става с нас и така живота продължава неизменно и ни учи именно на предпазливост, аналитичност, учи ни на егоизъм за да можем да оцелеем.
Погледнах се в огледалато (минута по-дълго от обикновеното) в един слънчев ден в който се хванах да не вярвам на чист човек който познавам от повече от година и не съм видяла лошо от него и се изплаших, това беше в мен, то беше насадено през годините и аз не знаех, че го имам, не се познах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите