Още в началото отбелязвам – няма да говоря за "участващи"‚ "наблюдаващи"‚ или за каквито и да е разделени по категории групи. Тази така наречена "ПИКАНТНА ТЕМА" в няколко части нямаше за цел нито да разкрие колко едни са порочни‚ а други – чисти като сълза на късна лястовичка‚ нито да изкарва лични тайни наяве‚ нито дори беше свързана с понятието "изневяра". Всички‚ които взехме каквото и да е отношение по темата‚ а и в паралелно отворени теми от хората пишещи в клуба‚ плод на предизвикани от нея размишления‚ сме нещо като акционери в неизчерпаемата мина на човешките чувства‚ емоции‚ интелект‚...изобщо на всичко‚ което е присъщо на човека. Нещо като съучастници. Не забелязах нещо да ни е чуждо – едни от нас бяха смели – написаха каквото мислят и каквото им е на сърце‚ без да се страхуват от това‚ че някой може да одобри‚ или да порицае казаното от тях. Други бяха лаконични – казаха малко думи‚ с които изразиха какво мислят по темата и не само по нея. Трети тюрлюкаха като мисирчета под кокошка‚ търсейки...себе си‚ опитвайки се да заглушат преди всичко гласовете вътре в тях самите. Не че някой щеше да чуе нещо‚ ако нищо не бяха казали. Но те предпочетоха да викат... Оставям на вас да помислите защо им е било необходимо това – дали поради някаква гузност‚ от нещо‚ което не биха искали да си признаят пред себе си дори‚ дали от настървление при мисълта за аромата на кръв‚ която евентуално би се изляла от нечия изповед‚ или пък може би са почувствали раздразнение и гняв‚ когато са изпаднали в неизвестна‚ но предполагаемо заплашителна ситуация? Дали от завист, че някои имат смелостта да говорят, а те не, или защото на драго сърце биха изневерили, но никой дявол го взел не им е поискал... кой знае? Не се наемам да определям това и да давам оценки. А каква беше целта тогава? Ако още не сте се досетили сами - публиката. Реших да поставя едно огледало на сцената, в което тя да види собствените си реакции на една "еретична" тема. Публиката, която винаги взема не по–малко участие в представлението‚ отколкото самите актьори... Един от нас каза: "...където и да се намираш от себе си не можеш да избягаш-та даже и ако си на северния полюс" Така е. Опасяваме се‚ че могат да ни подозрат в нещо‚ което... не сме направили‚ а пък и да сме направили то си е лично наше. Опасяваме се‚ че някой може да ни манипулира и да спекулира с нас и чувствата ни‚ казваме: "Не се включвам!" или "Никой няма да каже" – като че ако не го бяхме написали някой щеше да ни изчовърка с остър предмет от унеса пред монитора и да нареди строго: "Пиши‚ че ще ти откъсна главата!" : ) Всъщност дали точно тези‚ които написаха тези неща не са имали скритото дори от себе си желание да манипулират? Не се наемам да твърдя това‚ но ми прилича на ситуацията‚ в която някое хлапе‚ омазано до ушите с вишнево сладко‚ твърди: "Не ми е стъпвал кракът в килера със сладкото!" Някои от нас дори се обидиха на предложението да вземат участие‚ като че ли бяха получили директно обвинение‚ че " и те правят такива неща"... Имаше и предупреждения‚ отнасящи се до сигурността. Твърдения‚ че някому е ясно какво точно става и той не одобрява това‚ гарнирани с контрапредложение за посещение при рогатите‚ които ходят с петите напред ;) Няма да правя оценка и на подобен гняв‚ породен от лично предположение‚ без подплата... Забелязах и предположение‚ че целта на нашата игра е да се "преброят дивите зайци"... А пък на едно място ми се мерна сянката на недвусмислено размахан юмрук‚ който сякаш казваше: "Затваряй си човката‚ дома че се разбЕреме!" Но‚ за това може и да греша. Може и да греша‚ но този‚ на когото размахаха пръст изведнъж изчезна... "Това е тъпа тема!" – имаше също‚ от някого‚ който дълго време седя и взима участие в нея. Нещо като : "Аз никога не съм посещавал мавзолея на Г.Димитров"‚ написано от вътрешната страна на стената на мавзолея на Г.Димитров ; ) Не ми се иска при изброяването да пропусна и тези‚ които пък наблюдаваха лично автора на тази "Тема"‚ за да преценят по неговата реакция и действия що за... птица е и да го анализират. Тук в името на обективността ще цитирам това‚ което някой от нас каза: "...хората ровят с всичка сила в това, в което ги е страх да си го признаят пред себе си. " Мисля върху казаното от него... Отворена беше и тема за лъжата – много вероятно провокирана от "Темата..."‚ която според мене беше опорочена още в зародиш. Но дали пък беше опорочена‚ или такава бе... играта? Преценете сами‚ от прочетеното. За себе си мога да споделя‚ че към 15 часа на 31.08 ми хрумна да ви предложа да спрем всичко до тук. Не го направих. Гледах как "винаги се намира някой, който да "намаже със лайна пъстроцветната дъга""‚ разгорелите се страсти‚ и вместо да напиша: "да спрем до тук"‚ пуснах ново допълнение към темата. Постъпих така‚ защото прецених‚ че негодуванието на хората не е от нещо‚ което е написано от мене‚ а от нещата‚ които седят в собствените им глави и са плод на тяхната гузна съвест. Вярвам в това‚ което някъде в по-долните теми (Не)Изненадана споделя за хора, които написват разни гадости, а след това влизат с друг ник и се възмущават КАТО интелигентни хора. Вече съм срещал такива из Дира. Знам, че се подвизават и тук - не се изисква да си кой знае колко интелигентен, за да видиш, че писаното с женски ник и писането на жена са две различни неща. Не се изисква много интелигентност‚ за да познаеш даден стил под каквото и име да го скриеш… Мисля, че такова нещо имаше и в Пикантната тема. Какво ли не се написа и прочете... Внимавах да наблюдавам и да не бъркам в нещата...И гледах как ще реагира "обществото" на една такава безобразна идея. Впрочем идеята за това не беше еднолична. Двама души наблюдавахме съзнателно всички реакции. На единия от нас му хрумна да напише история‚ така ярко съшита с бял канап като този от който се плетат хамаци‚ че това със сигурност да бъде забелязано от всички четящи. И какво се получи? Оказа се‚ че това беше единственият разказ‚ който не отнесе нито една подигравка‚ пренебрежителна дума‚ или някакво друго отрицание‚ в двете десетки мнения‚ събрани под него. Дали хората са по–склонни да приемат сериозно и от сърце истории а ла Даниел Стийл‚ отколкото... Разказът беше написан‚ защото още в условието на "Темата" фигурираше думата “ИГРА”."‚ на която‚ така или иначе‚ малко хора обърнаха внимание. Надявам се‚ че коментарът‚ обещан от мене и предоставен тук няма да засегне никого от вас лично. Пък и…както се казваше в един филм: Всякаква прилика с действителни лица и събития е плод на вашата гузна съвест. : ) Отделно дето изобщо не ме впечатляват "пердаси" затуй дето съм казал на глас онова‚ което другите си го мислят само. (За липсващите гащите на царя става дума.) : ) Ние всички – разказвачи‚ коментатори и наблюдатели – участвахме с равни дялове в тази кооперация - волно или неволно. Накрая искам да си призная нещо: Много ми се искаше, да не ми се бе Налагало да пиша дълъг коментар. Надявах се, погледналите сериозно на нещата да са много повече от другите и да бяха задушили крясъците‚ целящи така да се изопачи и окарикатури идеята, че да се обезсмисли. Тези (кряскащите) не разбраха, че колкото повече обезсмислят толкова повече материал за коментар ми дават. Не случайно в първия кръг написах: "МОЛЯ НЕ ПРАВЕТЕ КОМЕНТАРИ ТУК!". Не случайно после повтарях и потретях призиви за "зрели" и "улегнали" хора. Това нито бяха опити да "държа под контрол"‚ нито проява на безсилие. Това бяха предупредителни знаци към вас. А, че крясъците си изиграха своята роля – няма спор. Някои хора можаха да разберат в каква среда се намират - Смеещите се Зелени Очи написаха за "лешоядите"… Но какво да се прави - виртуалната среда е изградена от същия човешки материал, с който се блъскаме и настъпваме в трамвая, а не от ангели. : ) Тези крясъци накараха някои от участниците да се оттеглят и правилно според мен, защото не си струва не риска, а да се споделят лични мисли, вълнения и въпроси с някакви… ДДД го каза много точно в едно изречение - идете и го вижте, ако сте го пропуснали. Сега, ако на някой все още му се иска да говори по темата и мисли, че има какво да се каже - има думата.