То е нещо като скалата, на която времето постоянно отмива частица по частица от покревалото... Всичко онова цъфнало красиво и зеленеещо се свежо - отмира...Но отдолу остава грозна, но много здрава основа - скалата... Тя е тази която продължава да крепи и задържа... При хората много са нещата, от които е градена скалата - доверието, уважението, зачитането и радостта от мига... И вечното търсене и преоткриване...