Когато бях тинейджърка си мислех, че бракът носи едно огромно задължение към другия. Длъжен си да бъдеш ЗАВИНАГИ с него, защото другия е направил своя избор, спирайки се на теб и е проектирал целия си живот нататък на тази база. Некоректно е да изоставиш някого да се лута и да почне да търси отново с разбити илюзии и доверие. Има някаква логика, нали? След като поотраснах и получих съответните удари по носа гледам от друг ъгъл. И все пак не си представям, че бих си позволила да си отида по каквато и да е причина от съпруга си.