Обикновено е нужно много малко - да подадеш дружески рька на човека до теб. Това е и силата на нашите хора - хората се движат заедно в един ритьм, като едно цяло, като една сила и енергиа - преливаща се между играещите и зареждаща ги. Така са и живеели хората, така са мислели - за всички, за хората от мегдана, за хората от селото и околията. А сега всеки мисли само за себе си и за стотинките в джоба си. Мисли за сьседа, само като види, че той има нещо повече...