:((( Но за жените е вярно, нали? Знаеш ли, не мисля, че можеш да изпитваш само положителни или само отрицателни емоции. Точно заради страха, разочарованието, болката, тъгата можеш да оцениш любовта, нежността, усмивката, добротата. Не могат да съществуват поотделно, те са двата полюса на едно и също нещо (черно-бяло, добро-зло, ин-ян, радост-гняв, щастие-тъга, любов-омраза и т.н.). Независимо дали искаш или не те са част от теб. Съвсем отделен въпрос е дали ще останеш в тяхна власт или ще ги контролираш. Но ние сме подвластни на чувствата, колкото и да си мислим, че сме разумни същества. Не можеш да контролираш любовта, нали? Защо тогава си мислиш, че можеш да надделеш над болката или тъгата?