Загубих теменуженото време на честите и ласкави цъфтежи. Унесена в щастливото си бреме приспивам с грижи своите копнежи. И зряла възраст в погледа налива реалност с утрешна и днешна дата. Да бъда делова ми по-отива и само с работа да съм богата. Но много рядко някъде във мене светулки палят огънче тревожно. -Върви !Обичай!Още имаш време! И да съм мъдра ми е невъзможно... М.Т. P.S!-Днес ми казаха ,че съм неразумна ...:))