Сам съм в стая без прозорци; зазидаха ги след последния ми полет. Сега се блъскам в стените като птица в клетка. Боли ме, безмислено е, но какво значение има? Трябва да опитвам докато се убия или докато остарея и умра. Предпочитам първото. Изход няма. Вратата вече е само един избледняващ правоъгълник. Сядам по средата на стаята и гледам стените. Черни са. Като нощта, доколкото я помня. Черна и безлунна нощ. И беззвездна. Черни и чужди стени. Шепнат си неща, които никога не съм имал смелостта да направя. И съм самотен. Толкова самотен. Във каква стая сте Вие?