...всичко.:) ще кажа ,че не съм искала да навявам лоши мисли на никой с темата си...Седях си вчера ,беше ме яд на компютъра ми и на моята безпомощност ...и си пишех теми...:)Мен лично бъдещето по-ме вълнува!Но и миналото е важно ,то е свидетел на това ,което сме преживяли...Не бих го отрекла съвсем ,нито бих го идеализирала /Въпреки ,че на всеки се случва да каже:Ех,а когато бяхме млади! или : По наше време какво беше!!!:))))/,гледам да забравя това ,което ми причинява болка и да си спомням само хубавите неща.../говоря за спомени ,свързани с някого ,не кога сме ходили в оная хубавата кръчма и какво сме яли.../Мъча се да не съхранявам в себе си нито яд и озлобление ,нито лоши мисли ,нито мъка и каквито и да е големи страсти...Заради психическото ми равновесие!...:)))