Не може да се върне времето,барабани капчукът бърз и в мене се завраща шепота от песентта на Роберт Бърнс. Вървеше тя сред изкласилите,окъпани от дъжд жита и аз вървях между осилитеопиянен от песента. И в шепота на нежен гръм,мечтаех си поне веднъж и аз на този свят да бъда момчето в цъфналата ръж./ 2 Годините летяха вихрено к,ат зли ,невидими коне, а тя щастлива и неискренна ми казваше все още НЕ Но помня чудото тя тичаше - сама и боса през дъжда и може би не ме обичаше ,но ласкаво ми каза ДА Тя беше мокра и такава,че ме омая изведнъж и аз глупакът бях тагава момчето в цъфналата ръж /2 Годините летят пришпорени от млада кръв и от мечти от ласки , влюбени и пориви , и от издраскани пети. Момичетета - най-красивите в зелените жита вървят и ето ги летят през нивите - момчетета на този свят. И колко странно е ,че в този мъдър свят под никой дъжд аз няма никога да бъда момчето в цъфналата ръж /2 Хм! Да се пише тази песен не е като да се пее!