Ако не си чел Част І не чети част ІІ Живеели си хората с най-различни предимно не толкова положителни мисли. Не че липсвали и положителни, но те положителните, когато се появели, веднага били задушавани от онези другите преобладаващите – отрицателни. Някой би казал на тези живеещи хора, че най-голямата трагедия била, не че младите и красиви умират, а че остаряват и погрозняват. И започнала една суета…… Принципно в суетата нямало нищо лошо, но за някои суетата се превърнала във форма на живот и те били готови на всичко за нея докато се обособила в онези неща наречени егоцентризъм и нарцизъм. Принципно сигурно и в тях няма нищо лошо, но те се трансформирали в така наречената грандоманщина. И така си живеели хората всеки обграден във своят егоизъм, егоцентризъм, нарцизъм с привкус на грандомания. Тук биха могли да се разкажат и още много други неща за живота на тези хора и въпросът, кои от тези неща са по-важни или не толкова важни е спорен. Въобще много от нещата в живота на тези хора били доста оспорвани. Но оказало се, че след всичките трагедии на този така наречен живот най-голямата и най-съществената трагедия била - Липсата на доброта. Да бъдем по-добри и да оставим светът след нас малко по-добър на голяма част от тези хора им бил толкова чуждо, колкото и чуждо например за японците един традиционен ежегоден и почти едномесечен режим за спиране на топлата вода в краят на 20 век. Но тук малко се отклоняваме, а и те японците са си малко особени хора. Ставаше дума за липсата на доброта. Та в този така наречен живот било толкова трудно да се разчупи нечия черупка и да се осъзнае, че ако те хората са по-добри то и този живот би бил по-добър или казано по друг начин животът не бил добър, защото хората не били добри. По стечение на някакви си обстоятелства, който не зависели от тях /или може би зависели/ те живеели ден за ден. Не мислели за утре, а другата седмица било нещо много далечно за тях. Взимали и грабели от живота, каквото могат, както могат , с цената на всичко. Нали живеели днес, утре го нямало. Но лошото било,че тези преди тях и те живеели така и тези сега живеели така, а още по лошото или най-лошото е че и тези след тях имало вероятност да живеят така. А липсата на доброта раждала злоба и насилие, а те се превръщали в страдание и болка. Някой бе казал: Боже колко страдание има то тази земя. Но те хората били освен всичко друго и безбожници. А той Господ не чувал може би защото бил високо или може би защото не искал да чуе, тъй като той едва ли е имал точно този живот предвид, когато е създавал светът и може би когато го е създавал той животът не е бил точно такъв. И тук се пита дали пък кокошката не си е била здрава и развалените яйца в нея не са я разболели……..