Антиприказка, защото приказките за това са приказки, тъй като имат щастлив край или добър край. Хората за това казват – като приказка, като в приказките или заживели щастливо като в приказките и т.н. Но колкото и да ми се иска, за тази приказка не мога да намеря щастлив край. Хепиендът както се казва в едни други приказки, които са същите като тези, за които говоря, но ние си мислим, че те другите са нещо по различно, но за това друг път. И така: Живели едни хора, в един свят, на една земя, някъде, някакъв живот. Та точно за това ми е думата, за този така наречен някакъв живот. Живот на заем. Те хората дори не знаели от къде е този живот. Но го живеели и го приемали, защото нямали свой собствен. А този който живеели …..Не, не било възможно това да е техният собствен живот.Та живеели си тези хора в една джунгла от егоисти и постепенно се превръщали в абсолютни егоисти. Нали някой някога бе казал, че битието определяли съзнанието. И тук някой би оспорил това и би се опитал да докаже, че съзнанието определя битието. А някой друг би попитал, защо тогава онези в чието съзнание е липсвал егоизъм не са могли да променят джунглата, а просто и те са се превърнали в егоисти, без дори да са осъзнали, кога точно се е случило това. Въпросът е спорен, както и този за това кое е първо кокошката или яйцето. Но в случаят същественото е, че кокошката е болна и яйцето е развалено. Пита се кой разболя кокошката в следствие на което тя снесе развалени яйца.