Чудесни приказки, бе хора! Отдъхвам си като чета хубави приказки и надеждата във вас ми се възстановява... От това, дето му викаме живот, останах с впечатлението, че 3 от 4-ри жени продължават да се чудят и след като се оженят. Има някакво по-голямо двуомене от обикновено, по въпроса дали са си намерили "своя идеален мъж". А мъжете пък поне 2-ма от 3 случая, не се представят никак окуражаващо, не усещат жената до себе си като своя половинка, изолират се душевно от нейните мисли и интереси, остават си едни егоисти, които палят колата в неделя и заминават нанякъде, докато жена им си работи къщната работа. Не са маловажни тези неща, това е живота. Напротив, мисля, че е хубаво да си изграждат още от малки момиченцата някакви критерии какъв да е техния мъж. За съжаление, калпаво ни е племето, и не са германски майките ни, които възпитават момченцата и момиченцата. Момчетата стават михлюзи, момичетата - патки. После заедно страдат цял живот по малко, капка по капка. Има и изключения!!! Онзи ден видях една майка с две момченца - на 2 и 4 годинки, вървяха сами, душиците малки. Аз си приказвах разни неща на по-мъничкия, много беше миличък. Пред асансьора чакаха две лелки, мястото в него изглеждаше малко и жената се позачуди дали да се качи. Аз й викам "Моля Ви, госпожо, нека взема малкия на ръце, ще се съберем, той е още мъничък". Жената нищо не ми каза, явно не говори с непознати, само взе по-малкото хлапенце на ръце. А то й шепне на ухото "Мамо, той каза, че съм мъничък... Така ли е..." Тя му вика, "Не си мъничък, и двамата сте големи момчета вече." Ето това е една идеална българска майка (според моите разбирания). За съжаление те са толкова малко, никога не стигна да си намеря една и за мене... А в малка Швейцария са доста повече, затова и народа им живее другояче...