Преди няколко месеца попаднах в тези "Клубове", открих много хубави хора, с никого не успях да се видя в реалния живот, но ми станаха скъпи, тези малко измъчени, вече остаряващи, чудесни мъже и жени на 30-40. Тъй като си нямам никого, ми липсваха и ме изпълваха всички тези техни мисли, терзания дали някой ги цени, дали някой ги обича, дали постъпват добре, дали с тях добре се отнасят... Може би защото така съм устроен, започнах да идвам все по-рядко, започнах да работя като за трима, с надеждата да ми плащат поне като за двама, а в края на краищата се получи като за половин човек повече. Балканска психика, балкански морал на управление на човешки ресурси, и така цял един народ постепенно е изгубил мотивацията си за живот, за творчество, за каквото и да е... В тези теми е станала ужасна трансформация, нивото на разговорите толкова се е влошило, сякаш писането вече се използва само за отдушник на стреса и покварата от обикновения мръсен, неподреден живот. Моля ви, обърнете се към доброто в себе си, не обиждайте непознатите преди да сте се запознали, иначе няма да идват да пишат тук хубавите хора, а на мен ми е много самотно без тях... Посетете и изобщо пишете по мои мисли из темите, с повече доброта и вяра. Трябва да се подкрепяме и да бъдем по-добри... Моля ви...