Прегърни ме, каза стенният часовник, и се вторачи пошло в мен, - Отдавна търся си любовник, а сякаш ти за мене си роден! - Счупи ме, аз съм мазохистка! каза острата игла. - Изхвърли ме после, ако искаш, но нека с болка да умра! - Люби ме, аз съм нимфоманка! провикна се и бялата стена. - Вземи ме, ако искаш, за държанка, но моля те, поддържай ми страстта! Но аз не издържах - избягах - изскочих с викове в нощта. Те ли бяха луди или бягах от лудостта във моята глава?!?