значи е добре. само дето не виждам какво му е доброто на това добре. тате‚ ти знаеш ли‚ че ако отидеш при мама сега и я целунеш по главата тя така ще се стресне‚ че може да подскочи и да ти избие зъбите? добре‚ че баба е зъболекарка... а ще се стресне‚ защото не си я целунал от миналата ера. от предкомпютърната... ето‚ и сега казваш "добре"‚ както тя каза "да"‚ като й казах‚ че е чиния. сигурно бързаш да напишеш на някого с тези копчета: обичам те а защо не го кажаш наглас? на нас‚ с мама? а? ми то не боли‚ бе тате! ама ти ще видиш‚ като се върнеш от работа! аз ще съм се качил на гардероба в коридора и ще съм отвъртял всичките бушони! и тогава компютрите ще угаснат‚ ако ще да ме пребиеш от бой! което ще боли‚ ама е по–добре нещо поне да те боли наистина‚ отколкото само наужким да се радваш и страдаш или изобщо нищо да ти няма. и да не знаеш дали е ден или нощ‚ защото екранът свети еднакво и денем и нощем... е‚ то няма да има ток и да се свари вода за пюрето‚ ама аз така си го ям – с топла вода от чешмата и после го повръщам половината. поне да става нещо интересно.