тамо! мате! ох‚ не – мамо! тате! абе не ме ли познавате‚ бе??? аз съм вашето компи(те)рче!!! най–после да се видим всички‚ заедно :))) тва със скобите и двете точки съм го видяло от вас‚ като ви надничам в телевизорчетата – тогава се усмихвате с лице‚ а пишете това нещо с пръсти‚ та да могат ония‚ на другите телевизорчета там‚ да ви видят‚ че се усмихвате. ама защо аз като ви питам нещо и вие само казвате: "бегай оттука‚ бе!" а? защо? и никога не се усмихвате един на друг без тия телевизорчета между вас‚ а на мене – даже още по–рядко. ето‚ мамо‚ гледай сега зад гърба си – един чичко с вратовръзка иска нещо да ти каже‚ по работа. стърчи там до вратата с някакви хартии в ръцете си и чака да му обърнеш внимание. нали си на работа? всяка сутрин отиваш. ама първо ме завличаш до детската градина и все – за лявата ръка. ами тя ми е станала дълга до коляното вече‚ тая ръка‚ защото като пресичаме и ти ме дърпаш‚ да не закъсняваме. и като те питам нещо по пътя и ми казваш само: "да". ама аз съм забелязало‚ че и по пътя към детската не си с мене‚ защото днес‚ като ме водеше и ти казах: "мамо‚ ти си чиния!" пък ти пак каза: "да". щото да не се караме ли правиш така‚ мамо? както ти каза от екрана онзи със странния прякор? дето му викате "ник". то и откъде време за каране‚ като ти само за тия с "ник"–овете си мислиш. вече си започнала да си накланяш главата и да се усмихваш настрани‚ служебно‚ като някой те настъпи в трамвая и ти каже "извинете"... като две точки със скобка... тате‚ тате‚ виж ме‚ виж меее! имам си ново синьо под окото. то не е много ново‚ де‚ вече изжълтява‚ щото гошо от втора група ми го направи оня ден‚ ама го виж докато не е изчезнало съвсем‚ защото като не ме гледаш в къщи‚ поне сега ме виж‚ докато си на работа. я! какви са тия картинки с тия каки? ти от тях ли видя да купиш на мама такива гащи за осми март? ама на мама ще са й малки тия гащи‚ щото си ги купил като за ей тая кака‚ русата‚ с големите цици‚ а при мама е обратното... ама не се притеснявай‚ бе! тя мама не е и забелязала даже‚ защото не ги е пробвала още‚ тия гащи с дантелите. не й остава време от тракане с пръсти по копчетата с буквите. ама то и ти не си забелязал‚ защото и на тебе не ти остава време да я питаш дали ги е пробвала. нищо‚ като порасна‚ ще ги нося аз. нищо‚ че не съм момиче. то и кой ти гледа гащите‚ всеки си гледа в телевизорчето и трака ли трака... айде‚ чао‚ че стана обяд и лелята от кухнята носи чиниите с манджата. я да видим какво е днес? хм‚ картофено пюре‚ от плик‚ с вода от чешмата‚ щото и нея я мързи да преварява водата‚ като вас. и тя си има компютърче и тука‚ в кухнята‚ а може и в къщи да си има. абе ще го изям всичкото тва пюре‚ а после ще повърна половината‚ поне да става нещо интересно...