Натали, ти разбира се никога не си гледала филма "Иван от село Альонушки", нали? Там има един прекрасен пример за разделянето на приоритетите. Нищо чудно, че нещо толкова естествено за Павел като определяне на приоритети в живота, за теб е може би някаква потенциална проява на егоизъм. Повествованието се води от една италианка, която отива в Русия 10 години след войната, за да види село Альонушки и се срещне с родителите на бащата на детето си. Там открива, че всеки втори мъж се е казвал Иван, както и, че никой не се е върнал от войната. Кой от всички тях е бил нейния Иван, няма как да се разбере. През войната тя и Иван са в различни концентрационни лагери. За обезвреждане на бомби и мини германците използват лагеристи. Четирима лагеристи намират неизбухнала авиационна бомба паднала в близост до крепостната стена на стария германски град. Безмълвно теглят чоп. Един от тях остава при бомбата и с камък взривява детонатора (това също е пример за приоритет). Другите 3-ма избягват през отвора. Няколко италиански лагеристи също офейкват през него. Германците определят хайка от 6 кучета с водачи да открие бегълците и ги унищожи. След страшни перипетии, страшен глад, изнемога, непрекъснат бяг, оцелелите само Иван и италианката стигат до една долина между Швейцарските Алпи и Италия. Кучетата са изостанали на няколко километра от тях. Хората намират ягоди (Юни 1944), река, любят се в тревата. Трябва да прескочат един хребет и са в Италия. На билото ги настигат 6-те кучета, пуснати свободни от германците. Иван блъска нея да пада надолу по снега към Италия, а той посреща с парче дърво кучетата. Сам изнемощял лагерист срещу 6 свирепи немски овчарки. Разкъсват го, но така тя се спасява, както и детето, което ражда след това. Много спестих от подробностите, а те правят филма. Както и да е... При мъжете чувството за създаване на приоритети им дава сигурност да взимат винаги правилните решения без да се двуомят, на момента. От мъжете се изисква да са готови да умрат за да запазят жената и детето. Идеята за това е на Господ, макар, че в нея няма нищо гениално. Няма значение дали го разбираш или ти харесва да е така. Ти сега също изпълняваш своята част от идеята на Бог за жените, като се грижиш за своя син. Съжалявам, че биологическия баща на сина ти не е бил възпитан да носи мъжките си отговорности. Такива мъже ме карат да се срамувам от това, че съм мъж. Поднасям ти извиненията си затова. Павел е един от най-великите рицари, които би могла да срешнеш тук. Не зная дали си даваш сметка каква рядкост представлява. Бъди благословена! Freddy