Ваня, в никакъв случай не съм се оклюмал затова, че не съм се реализирал. Продължавам да се боря, то смисъла на живота е именно пътя, а и аз съм един войник по душа (когато не съм хипи). Само дето когато си на 35 това вече е точно средата на пътя, и е обезпокоително, ако си нямаш дом и семейство, обикновените неща, които са основата на всичко. Ама абсолютно на всичко в живота. Е, да, има и други възможности - да живееш за доброто на човечеството, да се посветиш на каквото и да е, мислейки не за себе си, но това е много тъжна позиция. Както е казал Омуртаг: "Помни този, който идва след теб, отделяй от хляба си, калявай меча си." Такива са хилядолетните мисли. Ето тук също съм споменал такива, и в този ред на мисли, когато не можеш да вдигнеш на ръце този, който идва след теб, вече си прах, който вятъра на времето просто ще разнесе. Ти, Ваня, си благословена, защото си жена и вече имаш "твойта малка дъщеря", както се казва в едни стихове на Николай Фотев.