Без капка сарказъм, абсолютно сериозно: Съжалявам за това, колко са окаяни някои хора. Нямат кирилица, не знаят български, английския им е непознат по рождение, и все пак живеят, някак, успяват да оцелеят в този динамичен свят. Не бих могъл да мразя такива клетници, напротив, щом ги срещна на някой ъгъл им изсипвам всички монети, които събирам за тях. Не зная защо го правя. Някои хора хранят бездомни кучета, аз не бих го правил, нападали са ме на няколко пъти в свирепите зими, дори пред ЦУМ. Предпочитам да помагам на хора. Тези хора не нападат, просто са много клети, наистина само ги съжалявам. Предполагам, че много от минаващите оттук се учудват или дразнят от моето отношение към сакатите, неуките или дори към перверзните. Всички те пораждат у мен тъга, а не друго чувство. Преди 25 години се опитах да чета нещо на Конфуций, бях на 10 и материята не ми се видя от интересните, затова скоро я изоставих. Оттогава обаче са ми останали 2-3 мисли на големия философ, които явно си заслужават да бъдат запомнени, поне за мен: 1. Нямай приятели, които не са ти равни... 2. Истински мъдрият се отнася към всичко в живота само с две чувства - с насмешка или със съжаление. 3. Почитай родителите си като себе си, ти си продължение на техния път. Само призовавам четящите тези редове да се обърнат към доброто в себе си; ако нямат кирилица, да попитат, много хора ще им помогнат, аз непрекъснато помагам на хора, нали за това съм на този свят, нека ми пишат как точно стои техния проблем. Казвам ви, простотията е нещо сериозно, нека заедно се борим с нея, аз искрено ви моля да ми дадете възможност да ви помогна...