Здравей Ваня От това което прочетох , останах с впечатлението, че преживяваш тежки моменти.Вероятно не само моменти. В такива случаи, глупостите, които иначе само ни развеселяват обикновено дразнят.Наистина съжалявам за това, че се обадих толкова нетактично. Не знам дали мога да ти помогна по някакъв начин, но ако смяташ че има такъв - обади ми се , ако желаеш. Дори и само ако успея да те развеселя , ще смятам че съм извършила едно добро дело. Случва се да попаднем в такива лабиринти , че човек, колкото и да е силен , не може сам да излезе. Аз понякога имам чувството, че усещам физически съпротивлението на живота - колкото по-навътре навлизам, толкова повече се увеличава налягането върху мен. Умората и напрежението се състезават кой ще ме превземе пръв.Спиране обаче, няма - спра ли да се движа - потъвам. А не ми се иска да се връщам в топлото, плитко начало. Там ми е малко пренаселено, и много безинтересно. Когато много се уморя, опитвам се да намеря някое островче за кратка почивка. Страшното е, когато нищо не се подава над хоризонта. Но аз все още се доверявам на Вергилий, и смятам да си изоставя надеждата чак пред вратите на Ада.