Имам сериозна връзка с приятеля ми от 5 г.Мислех,че го обичам,докато не срещнах "другия мъж".В началото не исках да си призная,че той ме вълнува и отказвах поканите му да изпием по чашка кафе заедно.Бях доста свита като тинейджърка,а днес вече,като зряла жена,все още нося притеснителността като черта от моя характер.Не съм лекомислена и за да бъда с друг мъж,просто трябва да изпитвам силни чувства и да го желая.Иначе не бих го направила. Постепенно, той-за улеснение ще го нарека "Рич" започна да навлиза все повече и повече в мислите и сърцето ми.Привлече ме със своята непринуденост.Дойде момента,в който разбрах,че го искам и го направих:)После отново и отново. Преди да спя с него за първи път,имах някои притеснения,както всяка жена(жените знаят за какво говоря).Но с "Рич" се чувствам истинска,желана,красива,освободена.Той премахна всички прегради,показа ми какво е нежност,какво е страст.Секса с него е просто чудесен:)Никога преди не съм си представяла,че мога да го правя по този crazy начин. От друга страна аз изпитвам чувства към моя приятел.5 г. съм била с него,познавам го добре,свикнала съм с характера и навиците му.Неговите родители ме смятат за "своя снаха",все още неофициално разбира се.Той е материално обезпечен,има своите връзки и познанства.Семейството ми го вижда,като мой "бъдещ съпруг". Но идва неизбежния момент на сравнението."Рич" е красив и интелигентен мъж,внимателен и мил кавалер,с него се усещам щастлива,достатъчен е само един негов поглед или дума,за да се почувствам добре.Той ме обича истински и ми е доказал своята безрезервна любов и подкрепа.Мисля,че ще бъде добър и грижовен баща,но аз просто не съм готова на тази стъпка по принцип и с двамата. Приятеля ми е по-консервативен.Ако трябва да бъда откровена,той не е от типа мъже,които хората харесват,като външност,понякога е доста авторитарен и буен.Струва ми се,че ме обича и държи на мен,но е по-грубоват и трудно показва чувствата си.Няма да скрия,че материалното му състояние ми дава сигурност. И така ето ме - пред всички приятели и родителите ми твърдя,че обичам приятеля ми,а вътре в себе си,не съм убедена.При всички случаи няма да се откажа от "Рич",ще се боря да го задържа и да имам любовта му,защото той ми показа коя съм и как да се чувствам пълноценна жена.Обичам го! Да обичам двама мъже - възможно ли е?Или просто сама се заблуждавам,че обичам приятеля ми и бъркам привързаността към него и материалната стабилност с обичта? Нямам брат или сестра,с които да споделям!Какво мислите вие,виртуални приятели.Съветите ви,ще бъдат много ценни за мен!