хей, благодаря. едно потупване по рамото дори само във вид на букви пак не е малко... да! защото е искрено. то така се получи че вече 3 години съм далече от близки и приятели. имам си хубаво занимание, не се оплаквам, де, точни и коректни колеги, но измежду всичките хора които виждам всеки ден май никой не ме вълнува като човек... та усещането за хармония в ежедневието ми се крепеше на контакта (предимно буквен :) с онова, как да го нарека... влечуго е първата дума която се сещам. е, останаха добрите и истински приятели. те все още са си слава богу такива, но общуваме главно така с букви, рядко се чуваме а още по-рядко пък се виждаме... какво да се прави, няма друг начин. да си здрава! :)