Ще се опитам да ти направя един комплимент като изпозвам една реплика от "Колкото, толкова", само че перефразирана. Та, ти не си срам и позор за депресията... Знаеш ли кое му е хубавото на ДЪНОТО? Там няма задръжки, изкривен морал, компромиси, обществено мнение и какво ли още не, с което човек на "определена височина" е принуден да се сблъсква и да понася. И това е много хубаво време за преоценка и поглед към самия себе си от страни- та, нали никой не иска да си се преставя цял живот на дъното. Там, на дъното нещата са доста по-прости и първични, и ми се струва, че единствено на дъното човек може да усети колко хубав е живота. За това, весели се и се радвай, защото като мине пролетната умора, ще дойде лято... и какво?- пак трябва да ходим на море, а къде?... и то какво???... И какво стана с нас- пак в "средната, заспала класа", аааа не, този път не...