Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш Prosto ne se otchajvaj, vinagi ima izhod. Moze bi trjabva da ostanesh izvestno vreme tam dolu, za da si saberesh mislite i da mozesh otnovo da se izkachish. No shte uspeesh i togava vsichko shte ti se vizda po-razlichno i moze bi po-hubavo. :)))