Аз... Аз не че имам нещо умно за казване. А и хич ме няма по умните мисли, но направо се почувствах длъжна да драсна някой ред. Водя се, че умея да успокоявам, но в обикновените успокоения влизат поглед, усмивка, мълчание... А тук тях ги няма. А и мълчанието тук не е същото като на живо. Абе това са глупости за запълване на редовете. Някъде между тях се опитвам да вмъкна удрянето на едно приятелско рамо, но нали споменах, че ме няма в умните мисли и красивите думи. Накратко, виж какво, приятелче, тук има много свесни хора, а и не само тук. Кофти е да ти ги разправям такива свежарски реплики, когато си на дъното, но дори и на дъното ако погледнеш нагоре има късче небе. А как се излиза не знам. Всеки път е различно. За всеки е различно. Опитай се да не забелязваш, че си в пропастта и току виж се оказало, че не си там. Усмивки от мен, опитвай се да се усмихваш по-често и ти. :) Грахчо