Мери Т. Ти си щастлива жена! Но пък защо трябва винаги ние да ги преоткриваме,да ги ласкаем..... Къде оставаме ние....Не мога да се съглася,че трябва да поддържам неговото самочувствие и винаги да намирам сили да съм усмихната,доволна и щастлива.Има моменти /редки,но все пак идват .../в които искам мен да преоткрият,мен да приласкаят.На кого ли не му се е искало!? Но как да стане това ,когато всичко или по-точно 90% от нещата лежат на мойте ръце.Това в никакъв случай не е упрек към съпруга ми,но вътре в мен нещо крещи !!!Страшно трудно е да бъдеш винаги на върха. но пък...........май си струва усилието!!! Едно стихче: "Не ти пожелавам това ,но може и теб да настигне един такъв ден неприветлив и студен,когато и твията горда глава пред нещо ще се сведе! Тогава ще ти потрябва само една и няма да я намериш: Не най-красивата,не най-умната,не тази след която ще се обръщат! Една обикновенна и мълчалива,просто една -твоя наистина,винаги нова и винаги същата! Не зная дали поне тогава сърцето ти ще ме повика!? Но може така да се случи,че да не ти отвърне никой! Да те чуя,но да не се отзова. Не ти пожелавам това!" ...........може да не е пълен текста,за което се извинявам! Обичта изисква усилия,а влюбването -не!Затова повечето хора предпочитат да бъдат влюбени,а не да обичат!има само един начин да запазиш любимият човек.Дай му свобода и обич!