Мила, как да ти го отнеме, като ти не го притежаваш. Ти просто го имаш. Съпругът ти не е някаква вещ, която може да се открадне. Той е мислещо същество, със свои емоции, нужди...Не може да се отнема съпруг, той сам си тръгва. Това важи със същата сила и за съпругата. Според мен човек първо трябва да потърси собствената си вина, а след това да вини другите за проблемите си. Защото когато някой си отива от семейството, то това не е само негов проблем. Значи нещо не е наред, нещо се е случило. Винаги съм се стремила да дам на съпругът си това, което му е нужно, за да е щастлив, може би не винаги съм успявала. Знам със сигурност, че той ми е отвръщал със същото. Но това, което наистина съм постигнала е откровенността. Да си говорим, може дори и на висок тон, но да си кажем всичко което мислим, без притворство. В истински щастливия брак човек знае, че всичко е разрешено. Свобода - разбира се, робство - също. Защото не може без компромиси. Дори и в секса. А колкото до свободата...за мен истински свободни са тези, които не мислят за насъщния. Те мислят за цял куп възвишени неща, защото могат да си го позволят. Колко си свободен ти, който се бориш неистово с живота за глътка въздух, пък било и то без съпруга? Ако не е тя, ще е някой друг, който те държи в окови, такива дал Господ - началници, приятели...