Защо ли ми е тъжно? Мислех си, че тук съм ненормално откровена понякога, но в крайна сметка се оказва, че не е така. Просто не винаги съумявам да съм позитивна. Готвачо, ти си уравновесен човек, но така или иначе не мога да приема съветите ти. В живота си съм имала всичко - и любов, и мъка, и бедност, и богатство. Но ако я няма тази полярност, то какво ще ни остане? Винаги когато съм решавала да не приемам навътре нещата не съм успявала, не съм успявала в начинанията си, искам да кажа. А неуспехът мен специално не ме амбицира - отчайвам се. Отчайваща е тази надпревара с живота, а когато съм спокойна - хоп, появяват се завистниците.Е, кажи ми тогава, какво да правя? Знам, че не съм честна спрямо теб - да те затрупвам с такива въпроси. Знам също и че отговорът им е в самата мен. Но едно не знам - ти откакво имаш нужда? Само не ми казвай, че е от студена бира. Нея така или иначе можеш да си я купиш наоколо. Но приятелите...Колкото до прозореца - какво ще кажеш за високият блок пред него? Аз съм си планирала нещо тайно, а ти?