Тази история за мъжът се превръща в женска история. Фактът е, че ние използваме мъжете по един или друг начин. Независимо, че се чувствам пълноценна жена, а може би и точно заради това, аз заставам зад мъжа си. И е отвратително, когато жена му става началник. А защо? Ами защото спечели тя, а не аз!!!!!!!!!! Защото в собственият си мъж съм вложила своите надежди, въжделения, мечти...защото той е аз. И когато той загуби...ооооооооо, това е гадно. А когато загуби от жена, се чувствам излъгана. Разбирате ли защо светът беше мъжки - защото ние жените си го поделяхме помежду си по съвсем честен начин. Но сега какво - всичко наопаки. Трябва да започнем да играем с открити карти. Значи ли това, че трябва да жертваме децата си?