Дано не се приема като объркване на темата, но за Развода: родителите ни се разведоха без да разберем със сестра ми. След което майка ми, тя си знае как, ни изучи и ...май това беше. Сами се омъжихме. Баща ми ...ами да е жив и здрав и да си гледа старините:)! И не мисля че с брака почват проблемите - зависи от гледната точка. Какъв живот ще е ако винаги мислиш за раздяла? Лошото е, че брака(подписа) дава една измамна сигурност. Няма я нуждата да се харесаш на партньора си, да го задържиш при себе си - той ти е сигурен! Като си помисля така и реша да предприема нещо, съпруга ми е изненадан! Той е голям пуританин - мисли и реже само веднъж(дано не бъркам:))). И какво кара жените/мъжете да "кръшкат" се питам?! И не е ли там един от ключовете за решаване на любовния триъгълник? ....................... За мен брака никога не е бил сделка - не разбирам от тях а също така и от търговски дружества и ликвидациите им. Знам, че нещо което си построил трябва да се стремиш да го запазиш. Но ако все пак не върви - надявам се всеки да може да каже - Край.(това беше специално за Баткото - изказването му ме нарака да се почувствам много малка:).