Какво ли да ви кажа? Виртуалността наистина не е панацея, но щом сме тук, значи имаме нужда от нея. Аз вече съм си изградила свое мнение по този въпрос и то донякъде съвпада и с това на Ген и с това на Картал. Наистина не бих могла да общувам в реалният живот така, както го правя тук...то не че и тук общувам особено...Така като се гледам отстрани, май се оказва, че начина по който мисля и пиша тук, е твърде сериозен, а хората с които общувам в реалността ме смятат за весел и вятърничав човек. Ето и противоречието, това което разбрах от клуба за себе си е, че май не съм толкова вятърничава, колкото винаги съм се опитвала да бъда. Сигурно в живота това е моята защита. Друг е въпросът, че тук всичко е възвишено малко повече отколкото трябва. Не знам при вас как е, но понякога се улавям, че се чудя какво да измисля, за да ми обърне някой внимание. Но не мога да фантазирам до безкрайност. Ето и другият извод значи - май нямам нищо интересно, което да ви предложа. Е, предполагам, че пикантерии винаги ще се намерят в живота на всеки от нас, друг е въпросът до колко сме склонни да ги споделяме. Но по дяволите, какво по-хубаво от срещата на живо?