Мислиш ли, че може и без чупки в кръста...Като се огледам наоколо - все хора, които са с мен заради интереса си. Може би средата ми е такава, по-възрастна. Все пак, годините са от значение. Аз се чувствам подтисната, защото с времето истинските ми приятели стават все по-малко. Май че имам още един-двама. Но всички като че ли са се затворили в черупките си, а усещам че същото става и с мен. Някои неща са много лични и не бих могла да говоря за тях пред всички. Просто защото може някой да се досети коя съм, а аз все още не съм готова за това. Общо взето като чета хората от клуба и си ги анализирам наум /защото ако не ги анализирам какъв е смисълът да ги чета/, та общо взето тук струи едно оптимистично настроение. Не зная това опит да се избяга от проблемите ли е, или просто няма проблеми? А за чупките в кръста - разбирам ги като блюдолизтво, раболепничене, връзки, чинопоклонничество и мн.др. В този смисъл да се огъваш май е най-здравословно. Е, нямам предвид да се огъваш пред печката...Защото това последното е и приятно, а както разбрах - готвиш вкусно! МММММляс