|
Тема |
No pain, no game... [re: Дарина] |
|
Автор |
Freddy () |
|
Публикувано | 07.02.00 19:24 |
|
|
Дари, не съм измислил "Сулфатиацол". Това е една глава в "Котешка люлка" на Курт Вонегът. Аз само добре го разбирам, предполагам и ти също... :о)~<
Цялата глава се състои от една единствена дума, заглавието, по-надолу няма нищо, на следващата страница започва друга тема. Страхотен писател, четат го всички еднакво добре, от 8 до 88 години. Пише само с прости изречения, за разлика от Маркес, например.
В параграфите преди него се разказва за това, колко глупаво постъпват понякога хората. Правят войни, участват в тях, както и в други ужасни и безсмислени неща, и пак са си същите малки глупачета, глупаци и глупачки. Ако си гледала филма "Спасяването на редник Райън" там започва със страшни картини от войната, откъснати крайници, много пясък, вода и ужас. През войната едно от малкото лекарства, които е имал всеки войник, е бил сулфатиацол-а. Щом ранят някого, другарите му посипват обилно раната със сулфатиацол, бинтоват, и продължават напред. Универсалното лекарство... Всъщност - символ на универсалното лекарство, неизменно в такива лишени от човечност и смисъл моменти. Единствената рецепта е - "Посипвате обилно..."
|
| |
|
|
|