Е, компанията се събра, екипажът е на борда, Кокът е в салема и на мен ми се иска да ви напиша едно стихотворение, подарено ми от един истински стар "морски вълк". Ето го: Едва на този свят, Морето отнася лодката ни там, където вълните грабват ни и щем не щем в греблата вкопчени гребем, гребем... Какво сме ние - песъчинки малки, уплашени... За да не бъдем жалки- светът безкраен свиваме дотам, където само погледът достига, а хоризонтът е като Сезам - моряк ли си, тогава отвори го! И виж - зад него пак живот кипи с копнежи, страсти, мъки и мечти. И всеки там си има собствен свят - дали по-беден или по-богат, но има!... И само нишката незрима на мисълта, навред ни свързва, хора! А аз на всички искам да говоря, да мога да ви срещна и докосна и затова моретата кръстосвам - моряк съм и моряк ще си остана дори на вечна котва да застана, Сърцето ще се скита редом с вас... Тъй много искам то да е компас - посоката за всички ни една е! Вземете ме със вас - да помечтаем на лодките си малки на кърмата... Щастливо плаване! Попътен вятър!