Защо ли вече толкова пъти си пиша с разни мъже и жени на по 30-40 години и все срещам това "Тук никой не знае кой си - най-после можем да си говорим свободно". Гадничко ми става, като в "Емануела", където няколко мъже правеха секс с нея докато лицата им бяха скрити с домина. Аз все вярвам, че като съм се изграждал толкова дълго време, съм станал нещо добро и дори спокойно бих могъл да стана "публична личност". Нещо, което Бил Клинтън се оказа, че не може да бъде или му идва малко нанагорно, д'еби и Арканзаския му манталитет. Някой сега обаче започва да ме плаши с това, че се подписва с моето име (Freddy не ми е nick, така ми викат IRL-into the real life). Пак ли става някаква типично българска история с опетняване на някой, когото може би просто не можем да схванем достатъчно добре?