|
Аз не парадирам с неговата смърт, що за мислене???
Парадираш с упоритото раздрънкване за нечия смърт на съвършено непознат на четящите човек. Вече от седмици в не знам колко постинга за щяло и не щяло.
Щото ауууу, съседът умрял и сега ще дрънкаме за това, докато ни окапе клавиатурата.
Некролозите са си некролози. Всеки месец/тримесечие/година в нашия блок и съседните /това са поне 200 апартамента/ лепят по някой некролог на умрял съсед. И аз ги познавах. И съответно ми е криво, поплаквам си даже. Млади, стари, умрели от болест, катастрофа, престъпление, самоубийци - всякакви.
Само си представи как за всеки умрял пиша в дира надълго и нашироко по 10-20-50 постинга във всяка тема със седмици и месеци.
"Въх, кво ми е кахърно, че Пена се спомина" - тази седмица.
"Въх, кво ми е кахърно, че Иван се спомина" - другата седмица,
обаче и "Въх, кво ми е кахърно, че Пена се спомина"
след месец:
"Въх, кво ми е кахърно, че Пена се спомина"
"Въх, кво ми е кахърно, че Иван се спомина"
"Въх, кво ми е кахърно, че Тотю се спомина"
цял месец по 20 постинга кахър за всеки
след още месец:
"Въх, кво ми е кахърно, че Пена се спомина"
"Въх, кво ми е кахърно, че Иван се спомина"
"Въх, кво ми е кахърно, че Тотю се спомина"
Въх, кво ми е кахърно, че Мара се спомина
6 месеца по 20 постинга месечно, общо 480 за всеки.
После още един, двама, трима - и прайм таблото некролози на Орландовските гробища. Ежедневно некролог само от един потребител. Тук пишем 10-20.
И секи пуска некролог по сто пъти за някой комшия, роднина, филанкишия.
Направо си заприличва на гробище.
|
Re: Видовден [re: Nuke Dukem]
