Душа, уверявам те, че с малко повече въображение и ти можеш да откриеш гола жена в рисунката на Полак
Ич не ми трябва повече от наличното. Не само гола жена, ами и гол уй, гол задник и партийно събрание на голи охлюви и облечени самоеди мога да открия колчем погледна коя да е такава картина. Също и 1000 други работи.
В банята ми стените с керамични плочки, имитация на нам къв си камък с жилки, има-няма 5-6 щампи с различен рисунък и слагани от майсторите на принципа която хване. И всеки ден от години при всяка медитация връз тоалетната чиния по няколко пъти дневно, където и да спра поглед на плочките, съвършено ясно се изписва я портрет, я предмет, я сцена. Все едно, нарочно нарисувани. Някои са едни и същи винаги, когато ги мярна с очи, други са нови и нови и нови.
Балдриан да удари едно рамо и да ми припомни термина за тази зрителна измама.
Че бабето веке не повни. Класическият пример беше с релефа на Луната, който изглежда като лице, щото някои го виждат така и с некви снимки на марсиански релеф, който изглеждал като нам си кво си.
А може и да си зяпаш облаци и да се кълнеш, че този прилича на слон, онзи на жираф, другият на замък, следващият на портрет на баба ти, а оная купчина до хоризонта си е батална сцена - тупаник между амазонките и титаните. Мдаммм.
С още малко въображение, като ти покажат метроном и питат какво виждаш, отговорът е "цици".
- Ама как цици, това си е прост и прави тик-так-тик-так?
- Именно, докторе. Виждам как стоя между две цици и въртя глава цунк-цунк-цунк-цунк към лявата и към дясната. Баш като метроном.
Въображението сийтаковало таковата.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от lipari на 16.06.16 07:38.</EM></FONT></P>Редактирано от lipari на 16.06.16 07:39.
|