Интересна ми е и връзката иконопис- живопис...Ясно, че човек се развива повече в едно, но Васнецов напр.- перфектен и в двете...
Човек се развива повече в това, което работи повече. По една или друга причина.
Знаеш, на иконописта не се гледа като на светско изкуство и свободно творчество, целите и са други, каноните са строго установени, няма място за много произвол. Особено в класическата византийска иконопис. На запад храмовата украса поема в друга посока. В източните църкви, особено в Русия, щом споменаваш Васнецов, академичният стил по западен маниер в иконописта навлиза през 18-19 век и става много моден, направо превзема храмовете, а византийският е вече в упадък. Та, по времето на Васнецов /1848-1926/ академичното изписване на църквите е било във вихъра си. И съответно, добре платен сигурен доход.
Направих си биографична справка. Васнецов е син на свещеник и внук на иконописец. Учил духовна семинария преди да се прехвърли в художествената академия. Така че, закваската, отношението към религиозната живопис и тематика не са случайни при него. Много талантлив художник, нормално и в изписването на църкви талантът му да проличи. После текват едни поръчки...и те така.
Друг мой любимец, Врубел, също се поомешал в храмовата стенопис, първоначално случайно, според биографията му в Уики. Бил поканен от титуляра на поръчката за изписване на една киевска църква, Прахов, по следните причини:
А. В. Прахов пригласил Врубеля практически случайно: ему требовался квалифицированный для церковных работ живописец с академической выучкой, но при этом недостаточно известный, чтобы обременять сметы работ его гонораром. Судя по письмам родным, контракт с Праховым изначально был рассчитан на написание четырёх икон в срок 76 дней с оплатой в 300 рублей за каждые 24 дня работы
От което следва да си направим някои изводи относно връзката иконопис-живопис и влечението към иконописта в определени случаи.
|