сред какво наистина живеят хората, т.е. като среда и атмосфера, та се кефят когато са удряни, обиждани и лъгани?

Не знам. Ако си говорим не за дирски дрънканици, а за начин на живот извън компютъра, аз не виждам много кефещи се на удари, обиди и лъжи. По-скоро наблюдавам на определени места едни предварително натопорчени хора, готови да ме навикат или да се държат, все едно съм им нахлула в къщата - кисели, намусени, некадърни, некомпетентни и се държат, все едно са си у тях.

От 2-3 седмици съм в Сф, пребиваваме тук през няколко месеца по седмици до месец по работа. И всеки път не мога да свикна с обслужването в кварталните магазини. Човек все отнякъде пазарува, за да яде. Есенцията на хора, които хем искат, хем не знаят как да го получат, я наблюдавам сред местните продавачи и продавачки - някои от години на едно и също работно място, други се появяват и изчезват всяка седмица. Баси и странното явление са тва, продавачите в някои търговски обекти. Да е един или двама, ще си кажа "характеропатия". Но от години наблюденията и отношенията ми са с поне 50-100 човека - заради текучеството.

Обикновено пазарувам дребни неща за закуска и обяд + цигари рано сутрин, между 6 и 7 часа. За поразтъпкване след кафенцето в къщи. Сутрините ми са с неизменно добро настроение, не съм киселяк до обяд, докато се разсъня. А влизането във всеки обществен и търговски обект от дете е неизменно:
Добро утро, добър ден.
Здравейте, ако обичате, може ли...
винаги Благодаря и довиждане - все едно дали е тулуп насреща или човек, който знае защо е на това работно място.

И така, станала, облечена и готова за новия работен ден, влизам в един от 2-3 те най-рано отворени магазина до нас, в Белите брези, с неизменното "Добро утро" и ме посрещат...зомбита. То мълчи като гъз и не те отразява. Или те гледа вкиснато изпод вежди, че си му нарушил спокойствието. Или си оправя клюките с друг служител, ако е наоколо. Цупи се, докато ти маркира стоката, половината не могат да се оправят и с касовия апарат и постерминала, нервничи, излъчва "оффф, малко ли проблеми са ми на главата, че сега и клиент ми се натресе". Другият вид излъчване, основно от добре шпакловани мадамки и нафукани младежи е - "тази работа е под способностите и достойнството ми, аз съм роден/а за нещо по-велико от продавач/ка". Тези, "родените", са най-зян откъм елементарни касови операции.
Могат да ми изгубят времето до изнервяне и обикновено го правят.

Е, дали ми е работа на всяко такова от зазоряване да му анализирам "недоимъците" и да му влизам в положението откъм среда и атмосфера? Пък кефовете, пък некефовете...

Всички описани, до един и една, на възраст от 18 до 60, си имат мераци, страдания, проблеми и неразбиваема гледна точка за живота, вселената и всичко останало. И все някой им крив, виновен, изял киселото мляко, драпат да бъдат чути и да се съобразят баш с тях и "фината" им, според тях, душевност.

Мен какво ме бърка кой какво иска да си докаже и за чия сметка?
Аз отивам да пазарувам, да направя оборот и да им подсигуря заплатата.
Не да си начесваме емоционалните красти. Щото ония, дето не знаят що са там, имали нужди да товарят хората с емоциите си.

И вряс до небето, ако ги скълцат лекичко.
Много е лесно да се разпознае кой е рядко лайно на работното си място и кой не.
Редките системно опищяват орталъка с претенции и излияния. Все хората им криви за нещо си, все те са света вода ненапита, все ги избива на чЮФства и тънка душевност. И на обвинения.

Хубу, ама никой не е длъжен да ги търпи.

И с тебе така:
А за сърчицето не се грижи....няма грижи...то си ми е добричко и си обича без да се тръшка... : )))) та няма намерение да се пука от нищо...

Наистина ли си въобрази, че някого го е грижа за "добричкото ти сърчице"?
Щото пишеш до припадък колко си добричка и дебнеш за балъци да ти вържат?

Истината е, че не намирам разлика между виртуалното ти поведение и реалното - на "озлочестните" лели касиерки - сичките са много "добрички" според тях си, но злобните клиенти не могат да ги оценят.
Щото са гадни и злобни, а изобщо не, защото са дошли да купят нещо друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите