хабибито, една от причините да не отчитам растеж при тебе е, че прекомерно си се вкопчила в тази измишльотина хюмандизайн, та чак я боготвориш и приемаш всичко изписано там като безусловна истина.

това е чиста проба подхлъзване по чужда лъжа. няма мозъчна дейност, нито еволюция, хлътне ли човек в такива очевадни капани-убийци на критичното мислене и здравия разум.

другите хабер нямат и от понятията на ХД, но ти упорстваш да обясняваш тоз-оня чрез тях, което е още по-неадекватно отстрани. все едно говориш на китайски.
общото впечатление е - енбибито ломоти несвързано небивалици.

никой нищо не печели от това - нито джъмби ще разбере какво и обясняваш, нито дори аз, дето съм запозната с понятията съм съгласна с изводите ти.

Манията за доказване е присъща на недефиниран център гърло, ако трябва да бъдем точни. защото единствено и само чрез този център хюманът се изявява, изказва, проявява, действа пред обществото. като е недефиниран, търси компенсация в публично самодоказване. като е дефиниран, изразява себе си свободно. твоят е недефиниран, затова възприемаш всеки, който се изразява свободно, като опитващ се да се самодокаже. прехвърляш своето желание за самодоказване в обществото на дефинираните гърла, които изразяват себе си автоматично и уверено, върху тях. тоест приписваш им твоите липси. а центърът сърце/его може да бъде засечен като дефиниран с думи или действия само, когато е свързан с център гърло. тогава егоцентърът наистина "говори". при мен гърло е свързан с джи. тоест, аз автоматично и свободно давам публичност на качествата на дефинирания джи център, особено конкретния канал, чрез гърло.

само недефинираното гърло търси публично признание и самодоказване, защото се лута. дефинираното извежда пред хора качествата на тези други центрове, чрез които е дефинирано. и го прави автоматично, без усилие, защото ...това му е в природата според ХД.

а моят не само недефиниран, ами напълно бял, без нито един портал, его център, който отговаря за емоциите, ми върти други номера, не самодоказване в спорове и пред хора. аз не съм подвластна на собствените си емоции, както ти с дефинирано его, а прихващам чужди. тоест, ти винаги изразяваш своя емоция, това ти идва естествено, както на мен себеизразяването чрез гърло - без усилия за компенсация или "блясък" в тази сфера. аз прихващам чуждата емоция, когато около мен има друг човек и я усилвам. тоест, вместо да изразя своята, както естествено става, когато съм сама, тя се разпилява някъде, защото сигналът от чуждата е силен и действам като резонатор - усилвам и излъчвам чуждата емоция като своя.

на практика - ако съм в компанията на раздразнен човек, усещам раздразнението му, заразявам се, усилвам го и започвам да излъчвам раздразнение. чуждо, не мое, защото аз не изпитвам реално раздразнение - тоест, "доказвам" се емоционално. неумишлено, просто реагирам на чуждата емоция. ако човекът е щастлив, въодушевен, спокоен, разтревожен и т. н., дори да прикрива това, усещам емоционалното му състояние и започвам да го излъчвам. ако не не контролирам, разбира се. така действа недефинираният напълно празен его център. собствените ми емоции са автентични само насаме с мене си. и "припознати" в компанията на други, особено на някой с дефинирано его. ако не се контролирам, де.

това не е самодоказване, това е компенсаторна проява на емоции - някой ми пърха щастлив и доволен, аз съм спокойна, но от мен се очаква да проявя емоционална реакция. и аз реагирам, усилвайки неговата емоция.

а публичното самодоказване е чрез център гърло. тези с дефиниран говорят и действат инстинктивно, а тези с недефиниран търсят изява, за да се доближат по поведение към дефинираните. и понеже са несигурни - ей ти го напънът за самодоказване.