Алис, аз съм ок иначе с това, че старите хора също имат нужда от социални контакти. Че това е техния начин да се подкрепят помежду си, да си правят компания, да се чувстват горе-долу живи...

Това, с което не съм ок е размиването на границите, изпадането едва ли не в патологична зависимост от мнението на Сийка, Пенка, Цонка, Бонка и т.н.
И това мнение се налага у нас като даденост, с която АЗ трябва едва ли не да се съобразявам.

От какъв зор?

Мен например хич, ама йок не ме вълнуват кварталните клюки. И реципрочно, не ме кефи Сийка, Пенка, Цонка и Бонка да получават излишна информация за мен, моя дом и моя живот. А това се случва. И не мога да го предотвратя баси.
Особено когато тяхното мнение се превръща в меродавно и ми се навира агресивно в муцуната нон стоп...