Защото там където аз възпитано затварям врати, майка ми отваря порти. Тя е оная крайност, в която Сийка е приятелката, родата, има ключ, добре дошла е по всяко време, мненията й са последна инстанция...

Е срещу това вече търся цяр аз.

Няма. Моята беше същата, все някакви как Сийки и накачулени на главата и, а тя все за приятелки ги има. Една по една отпадаха, съответно с подробен рев и тръшкане на моята глава - как тя, горкана тъй, пък как Сийката да и рече инак, че и номер да и свърти. Последната отпадна миналата година. Пак много се задържа, но изкуфя повече и от моето бабе. Представи си две бабишкери - едната на 83, другата на 88 и се какоСийкосват за добър ден. После моето, щото всеки ден ми звъни поне по веднъж, пък ако забрави, че е звъннало сутринта и по два пъти, ми се вайка поне половин час, ако не я прекъсна, от как Сийката.

Разгеле, отървах се, откакто си сритаха шапките.

Имай търпение, и твоята мама ще стигне 80-те. Стават все по-нетърпими към чуждите с остаряването. Но дотогава няма спасение. Клуб "как Сийка" е с много висок рейтинг във всяка махала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите