По принцип работата не може да ми съсипе здравето, точно обратното е. Просто е много разнообразна, интересна и като се организира добре е голям кеф. Имаме почивки, никой не го карат там да си остави кокалите. Никога не е било проблем човек и между почивките да запали цигара, да ходи до тоалетна и т.н., стига да не стане навик и да не е точно в такива моменти, когато има нужда от него. Атмосферата е добра, началникът никога не е спазвал дистанция, доста общителен е. А че закъсам ли със здравето за дълго, никой не ме е лъгал, че ще ме издържа и т.н. Това ясно. Но на човек като му е лошо на работа някой път, никой не му се кара, дори обратното, слага се на по-леко, повече да си почива тоя ден, поне на всеки се случва отвреме навреме. А бе има минуси и плюсове. Не е да кажеш, че е само хубаво, или само лошо. Напоследък почна да има напрежение покрай двама нови работници. По принцип напрежението е това, което скофтява работата и може да разболее хората. Слушал съм тука от приятели, които са работили по големи предприятия, например в Актавис, е то там от години е един зверилник, всеки натеглил кредити, всеки със зъби и нокти си пази работата, и много долни номера между колеги. От мои познати, едно 7-8 човека и повече, които работиха там, сега никой не работи, а не са лоши хора, и сега са добре, дори по-добре. Някои са по чужбина, други по София, някои захванаха свои работи. Няма я сигурността да си в такова предприятие, но от друга страна всичко е по-добре.
Та при нас, двамата нови, по едно време плюваха по един от старите ми колеги, плюваха, аз обаче гроб, поне човекът е малко чешит, но иначе не го превъзхождаха с нищо. Видеха, че няма да стане така, и единият се разработи, оказа се, че е работяга, а и не е лош човек. Сигурно в началото нещо му е било криво, или се подвеждаше. А бе случваха се какви ли не работи, беше интересно последните два месеца. Другият обаче, не става за нищо. Идвали са хора на по 60 години и повече да помагат за разни навеси при монтажите, и други работи, а бе те да тичат срещу него, той пак няма да ги стигне. Такова нежелание за нищо, само за хаху-хихи, такъв дебилизъм, не съм виждал. Началникът взе насериозно това, че трябва да му помагаме да се учи, аз и след работа щях да оставам, ако трябва, но той малко по малко ни отряза, че не може, на някои машини го е страх, с някой не могъл да работи, друго не му се отдавало, да събира отпадъци му е под достойнството. А това всички го правим, даже и на моменти, когато сме затрупани с работа. Почти нищо не може, а малкото, което може, не го иска, егати дръвника:) Единствено да дойде да те пита дали може да ти помогне нещо, в смисъл да се подпира до тебе ако е възможно, но ако му кажеш да свърши нещо, постои малко и изчезва нанякъде. Жалко, поне имаше нужда от човек да се учи на машините. Живот и здраве някой друг ще дойде.

Редактирано от rokoko542 на 22.05.16 20:05.